Неврорецепторна терапия

Неврорецепторна терапия - Д.р Светлозар Панчев

Човешкото тяло е създадено да функционира хармонично, без болка и напрежение, като регулацията на всички жизнени функции се извършва от ЦНС (централната нервна система). Това става възможно, благодарение на непрекъснат енерго-информационен обмен между околната среда и човешкия мозък. Мозъкът работи като приемник на сигнали (информация), като обработващ информацията процесор,  и „плеър“ – изпълнител на „задачи“.

Задачите са дефинирани от мозъчни центрове, специализирани да отговарят за различни функции: движение, говор, слух, зрение, обоняние, вкус, работата на вътрешните органи, взаимодействие с околната среда. Смущенията, които възникват вследствие на травматични, биохимични и психо-емоционални увреждания предизвикват дисфункции.

Дисфункцията е физиологично и рефлекторно разстройство на нормалния неврологичен отговор от страна на ЦНС и крайната изява са смущения в работата на опорно-двигателния апарат, вътрешни органи и/или системи.

Дисфункциите могат да бъдат

  • явни или скрити, с болка и без болка
  • остри или хронични
  • с пълна или частична загуба на диапазона на движение на крайниците,
  • нарушения на различни основни функции – дишане, сърдечна дейност, сън, храносмилане, имунитет…
  • нарушения на различни метаболитни вериги
  • нарушения на поведение и психика
  • нарушения на сетивни функции

Най-общо методът, който прилагам може да се нарече НЕВРОРЕЦЕПТОРНА ТЕРАПИЯ.

ЦНС функционира, използвайки два типа невронни мрежи – сетивни и моторни. Краен компонент на тези невронни пътища са  техните окончания (рецептори), които приемат и предават сигнали (информация) към и от ЦНС.

Видове рецептори

Рецептори на сетивата
За вкус, слух, обоняние, зрение и допир

Тактилни
Механорецептори, които дават усещането за допир, натиск, вибрации, температура. Те са необходими за възприемането на различни механични стимули, които въздействат върху повърхността на тялото на човека. Благодарение на тях нашия мозък може да възприеме формата, размера, движението и качеството на предметите, които влизат в съприкосновение с тялото.

Проприорецептори
Механорецептори, които дават информация за положението на частите на тялото в пространството и една спрямо друга. Те определят дълбоката сетивност.

Болковите рецептори
Известни още като ноцицептори. Задействането на болковите рецептори е защитен механизъм на тялото. Болката се появява, когато има увреда или надпрагово дразнене на тъканите и предизвиква рефлекс на отдръпване, с цел на премахване на болковия стимул. 

Терапията

Неврорецепторната терапия представлява откриване и деактивиране на специфични зони върху повърхността на тялото, които предават изкривен сигнал към мозъка, поради свръх-активност на определени рецептори в тези зони.

Например: при активация на рецептори за болка мозъкът изпраща защитни сигнали (активира рефлекса на отдръпване), което клинично се проявява в болезнено и/или ограничено движение. Целта е заличаване на патологичната информация, поддържана от тези зони, възстановяване на нормалната функция и премахване  или намаляване на болката.

За определяне на интензитета на дискомфорт и болка използвам скала за самооценка от 1 до 10. Това дава възможност за проследяване и сравняване на ефекта от терапията веднага след процедурата и в дългосрочен план.

Неврорецепторната терапия e лечебна невро-рефлексогенна система, която повлиява благоприятно голям спектър от функционални проблеми, свързани с мускулоскелетни, гастроинтестинални, хормонални, биохимични, метаболитни и емоционална дисфункции.

Основната цел на терапията е да възстанови оптималната рефлекторна активност на нервната система при стимул. В резултат симптомите на болка и дискомфорт, които пациента изпитва намаляват, възстановява се оптималният обхват на движение и точната правилна адаптация към условията на външната среда.

Това e неинвазивен и безболезнен метод, базиран на мануална стимулация в реално време на определени сензорни рецептори в човешкото тяло. Различните стимули могат да бъдат изпълнени по различни начини и включват леко погалване, локално разтягане, дълбоко притискане, убождане, звукова стимулация с различни честотни вибрации, и много други. Работи се с почти всички екстерорецептори, интерорецептори и проприоцептори, които формират така наречената аферентна верига към ЦНС.

Аферентните невронни пътища пренасят до ЦНС приетите от рецепторите сигнали, където те се обработват, за да последва сигнал-команда за извършване на действие или реакция, който се провежда по еферентните невронни пътища. Нарушения може да има в провеждането на сигналите и в двете посоки. Като резултат се получава променена или липсваща функция.

Методът представлява неврорецепторна терапия и целта му е да открие и възстанови възникналите първични смущения, да ги коригира, което ще доведе до автоматично възстановяване на вторични, третични и т.н. компенсаторни реакции.

Имате допълнителни въпроси?