Приложна кинезиология

Според създателя на приложната кинезиология Джордж Гудхарт, здравето се разглежда като единство и взаимодействие между физическите структури, химичните процеси в организма и състоянието на нашата психика. Изхождайки от тази позиция, всяка една дисфункция (включително и болката) не е задължително да има механична причина.

Приложната кинезиология използва мануално мускулно тестиране като индикатор за обратна връзка с (т.е изследваме как реагира) нервната система.

Методът на биометричната склеротомна стабилизация, създаден от Д-р Сергей Молотков, е направление от приложната кинезиология и представлява неврологична терапия, базирана на познанията от разделите анатомия, биомеханика,  неврология и неврофизиология. Уникалното като терапия е, че се определя ролята на сензорните нервни окончания (рецептори) във функцията и процесите на ЦНС. Рецепторите се използват като входна точка за определяне, преценка и лечение на всякакви видове дисфункции, болка или други симптоми, които пациента изпитва. Основната цел на терапията е да възстанови оптималната рефлекторна активност на нервната система. В резултат на това, симптомите на болка и дискомфорт намаляват и се възстановява оптималния обем движение.