Как протича прегледът?

Прегледът започва със събиране на подробна анамнеза (информация), при която освен медицинските данни и диагнози се стремя да събера данни за усещанията, които водят пациента в моя кабинет. Ако това е болка, ето някои традиционно задавани въпроси, касаещи болката:

• От колко време боли
• Има ли динамика на болката във времето
• Накъде се разпространява – отива ли нанякъде или е ограничена на определено място
• Степен на болката – пациентът определя сам силата на болката, спрямо неговите усещания, по скала от 1 до 10
• Време, когато се появява – например: сутрин, след ставане е силна и 15-20 мин след раздвижване болката намалява
• Фактори, които засилват или отслабват болката – например: в легнало и право положение болката намалява, но в седнало положение се засилва, особено ако седи по-продължително време

За мен е важен отговора на въпроса „Защо се е появила тази болка?“. Този въпрос засяга психо-емоционалната сфера. Какво обяснение има пациента за болката би могло да ме насочи към евентуален психо-соматичен проблем. Като пример ще посоча, че всеки е усещал свиване и дискомфорт в коремната област в стресова ситуация.

По подобен начин събирам информация за всеки един дискомфорт или проблем.

След подробно събраната анамнеза се запознавам с медицинската документация (рентгенови снимки, компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс, изследвания, епикризи и др.), ако има такава.

Следва преглед на състоянието на пациента. Освен традиционните тестове за подвижност се търсят скрити или неизявени нарушения, използвайки методите на приложната кинезиология, а именно ММТ – мануално мускулно тестване като обратна връзка за това как реагира нервната система при определена провокация.

Целта на провокацията е откриване на зони с нарушена рецепторна функция, които се отразяват върху оптималната работа на ЦНС. Тези провокации могат да бъдат чрез различни движения, например при завъртане на главата наляво реакцията е в норма, а когато е надясно  се получава мускулна слабост. По подобен начин могат да се използват най-различни стимули или провокации, например: звук, светлина, натиск, вибрация, погалване и т.н.

При откриване на дисфункции, се определя тяхната значимост и актуалност към проблема, с който е дошъл пациента и се отстраняват, използвайки методите на неврорецепторната терапия.